Публикации

Ако Афродита е чудовище: Женствеността между желанието и ужаса

Изображение
  „ Жената позволява на наслаждението да рискува маската на повторението. Тук тя е представена такава, каквато е: създаването на маскарад.... ...Тя клони към излишното наслаждение, защото тя, жената, пуска корени, подобно на цветето, в самото наслаждение. “ Жак Лакан, Семинар XVII, Другата страна на психоанализата Ако има образ в древногръцката митология, който изглежда недосегаем по отношение на чудовищността, това е Афродита – богинята на любовта, красотата и хармонията. Нейното съществуване изглежда структурирано около идеята за удоволствието. Тя въплъщава фантазията за идеалната женственост и притежава любовна власт, под влиянието на която попадат не само хората, но и всички други богове.    Затова новият спектакъл на Ива Свещарова „Ако Афродита е чудовище“ интригува със своето заглавие. Интригуват и въпросите, които тя изследва заедно с другите две изпълнителки - Василия Дребова и Ана Петкова и драматургът Ангелина Георгиева в хода на неговото създаване и изпълнен...

"Код Червено" на Марион Дърова и въпросът за Погледа

Изображение
  Идея: Марион Дърова Участват: Ана Петкова, Василия Дребова, Мартина Апостолова, Марион Дърова Музикална среда: Александър Евтимов – Шаманчето Снимки: Стефани Райчева Копродуценти: Сдружение „УоМо“ и „Топлоцентрала“ „Ход – движенческа лаборатория“ Трейлърът е част от презентационните видеа за Българската танцова платформа на фестивала за съвременен танц и пърформанс "Антистатик". На 27 февруари, тази година, в РЦСИ Топлоцентрала се състоя премиерата на новото представление на Марион Дърова - “Код Червено”. Тя го нарича “пърформанс - изследване на ефектите, които има погледът върху тялото ” . Основното означаващо тук е “поглед ”, а това съвпада с темата на тазгодишния конгрес на Новата лаканианска школа (New Lacanian School) - “Клиника на погледа”, състоял се през месец май в Дъблин, Ирландия. Тема, по която работих усилено в подготовка за конгреса, поддържа интересът и желанието ми, и дава посока на моето търсене в многобройните психоаналитични текстове и семинари на Л...

Буто като танц на Едното съвсем само

Изображение
  Човешкото същество като „нещо“ в дискурса на Масаки Ивана и E дното на наслаждението в лаканианския психоаналитичен дискурс    Вече почти две години се занимавам с търсене и изследване на възможните начини на писане за съвременен танц и психоанализа. Тъй като „психоанализата е процес на говорене, но също е процес, който включва тялото“, единият от начините е да намерим опора в думите на хореографа и/или изпълнителите, в това как те говорят за едно представление или за танцът и танцуващото тяло. От друга страна, почти всяко танцово представление, обикновено е съпроводено с текст - анотация или кратко описание, където хореографът ни дава символичната рамка, в която конкретното представление трябва да бъде разглеждано. Тази символична рамка може да ни служи за ориентация около темата и идеята на творбата, както и това, което е вдъхновило и задвижило хореографа да я създаде. Създава се един дискурс около представлението и именно там могат да бъдат открити някои допирни то...

LE DANSÊTRE – ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА И ТАНЦА, I част

Изображение
                                                             Вацлав Нижински Привет през новата 2024 година! Ето, че дойде време да ви разкажа как и от къде ми хрумна името на блога - LE DANSÊTRE.  Още в самото начало на моите търсения попаднах на текст, публикуван през януари, 2018г. в списание Psychoanalytische Perspectieven към Департамент по Психоанализа към Университетът в Гент, Белгия. Линк тук: https://www.psychoanalytischeperspectieven.be/ Автори на текста са Fran De Cuyper - магистър по клинична психология към университета в Гент и студент в програма  "Танцова терапия" към Arteveldehogeschool и Dries Dulsster, който е докторант в катедра по психоанализа и консултативна психология в университета в Гент, има частна практика в Гент и е член на Kring voor Psychoanalyse van de New Lacanian School (Кръга по пси...

"Движения" (Mouvements) на Анри Мишо (Henri Michaux) и хореографската адаптация на Мари Шуинар (Marie Chouinard). Езикът като движение.

Изображение
      Движението и тялото са в центъра на творческия импулс на Анри Мишо в литературата, визуалните изкуства и музиката: „Пиша, за да изследвам себе си. Рисуване, композиране, писане: изследване на себе си. Това е приключението да си жив.»    Мишо има за цел да изобрази движението на вътрешната и външната реалност, тоест движението на ума (създаване и взаимодействие на мисли, емоции и други психологически състояния) и движението във вътрешността на тялото (биещото сърце, пулсиращите вени , непрекъснатото създаване на клетки), в пряка връзка – често по враждебен начин – с условията на външния свят. В творческия акт, тялото активно участва в този процес, като е едновременно посредник между тези две концепции за реалността и предавател на този сблъсък. Един текст от частта, озаглавена „Трудности“ в Plume , предшествана от Lointain interior, показва очарованието, което скоростта и динамиката на мисловните механизми упражняват върху Мишо със самото си заглави...